• Изворът
  0
  петък, 30 юли 2010
• 
      4.8/5, 19 гласа

  Когато преди 2 седмици сложих на бюрото си „Изворът“ на Айн Ранд изпитвах ужас. От това чудовище в 830 страници, което трябваше да прочета. Признавам си, днес повечето книги са като fast food – 100 и няколко страници, бързо смилаеми в някоя обедна почивка.

  Не знаех защо тази книга ми беше препоръчана. Може би някой ме мразеше и така ме наказваше. Може би някой искаше да ме държи далече от себи си и затова се беше погрижил да ми намери занимание за следващите две години. 830 страници? Все едно пък има нещо толкова важно, което да се разкаже в 830 страници!?!

  Започнах да чета „Изворът“ още същия ден. До вечерта бях опостушила първите 50 страници. И вече бях заживяла с книгата. Тези, които вече са я държали в ръцете си и са я прочели със сърцата си знаят за какво говоря. На тези, които още не са, няма да разказвам. Защото това не е книга, която може да преразкажеш. Трябва да я преживееш. Да я оставиш да те притисне в ъгъла и да повдигне всички въпроси, които са те ужасявали през годините. След това да ти помогне да намериш сили да им отговориш и да продължиш. Може и да се изгубиш между редовете, да се заблудиш в някой от героите, но дори и това да се случи, ще имаш много повече отколкото преди да си я срещнал.

  Бях като обсебена докато четях. Носех книгата навсякъде със себи си – стоеше на бюрото ми в офиса, дори само за да я гледам. Притисках я в чантата си, докато вървях по улиците. Четях я в автобуса, в такситата, на плажа. Беше последното, което виждах преди да заспя вечер и първото, когато се събуждах сутрин. Понякога я слагах на възглавницата до себе си, за да е близо, понякога се будех в 3 през нощта, за да прочета още няколко страници.
  Когато наближих края ме обзе нов ужас. Какво щеше да се случи, когато я прочета. Не исках да свърши толкова бързо. И в същото време четях като полудяла, отмятах страниците все едно от това зависеше да спася живота на някой.

  Днес прочетох и последната.

  Последното изречение: „Пред нея беше само океанът, небето и силуетът на Хауърд Роурк.“

  Първата ми мисъл: „Това не е край. Това е начало“

  Познавам само още един човек, който е прочел книгата. Прииска ми се сега да е наоколо, за да мога да му споделя как се чувствам. Сигурно бих говорила несвързано, но той щеше да разбере. Нямаше да ми каже много. Може би една единствена дума. Но щеше да е напълно достатъчна.

  Странно. Изпълвам се със завист към тези, които още не са прочели „Изворът“. И с ревност, че тази вечер трябва да я дам на приятелка, на която я обещах. А след това на още няколко човека, които траябва да я прочетат. Но след това пак ще се върне при мен.

  Готова съм. А ти готов ли си да се откажеш от живота, който си планирал, за да изживееш този, за който не си имал смелост до сега?

  Ели Мели @ Приятелка

  Сподели |
• Коментари:

• Не можете да оставите коментар без да сте регистриран. Можете да влезете с вашият потребител или да се регистрирате.

кино

• Мачете чт, 02 септември, 11:22
• Острие на мрака чт, 02 септември, 11:16
• Любов от разстояние чт, 02 септември, 11:13

Програма

• 0.00–6.00 MAGIC NIGHT
• 6.00–10.00 НА ЗАКУСКА С ДАНИЕЛ
• 10.00–18.00 MAGIC @ WORK

Времето

• 20° София
• 20° Пловдив
• 19° Габрово